Кюстендил и Кюстендилският край със своето плодородно поле, мек климат и лековити топли минерални извори са обитавани векове наред от различни племена и народи. Следи за тяхното съществуване от най-дълбока древност са паметниците на културата, които са извори на ценни сведения за общественото, икономическото и културното развитие на града и околностите. Днес градът е известен не само с богатото си културно наследство и като балнеоложки център, а също като град на художниците и овощната градина на България.
Привлечени от лековитите извори, траките основават селище през V - ΙV в. пр. н. е. През Ι в. в провинциите на могъщата по това време римска империя възникват нови градове , с вътрешно самоуправление, със съвети и народно събрание. По времето на императорите Траян и Адриян възниква и Пауталия. Тя се превръща във важна крепост, търговска артерия и известен балнеологичен курорт. Градът е с интензивен административен, стопански и културен живот.
Велбъжд е чисто славянско название, което се запазило през цялата средновековна епоха до 
падането на България под турско робство. След завладяването на Североизточна България от Византия Велбъжд остава в територията на Самуиловата държава. По време на византийското робство в този район се разпространяват павликянството и богомилството. Около Велбъжд израстват големи манастирски комплекси, свързани с живота и делото на българските светци Иван Рилски, Йоаким Осоговски, Прохор Пчински и др. По време на византийското владичество значението на Велбъжд нараства и в грамота на император Алексий Ι Комнин той е споменат на трето място преди Средец. След отхвърлянето на византийската власт Велбъжд е отново български град. Той е последният голям български град, паднал под турско владение.
През Възраждането Кюстендил се оформя като един от центровете, изиграли значителна роля 
в националноосвободителните борби в Югозападна България. С легендарна слава се ползват Ильо войвода и Румена войвода. Хайдутството преминава в революционна борба за национално освобождение. През 1872г. учителят Тодор Пеев създава таен революционен комитет. Негова легална форма е “Касапското движение”, образувано през 1873г. по инициатива на Георги Ангелов Друмохарски и Димитър Македонски.
С течение на обстоятелствата Кюстендил е последният град паднал под османско владичество и последният освободен благодарение на навременната намеса на Ильо войвода, на въстаническите сили на Симо Соколов, с решаващата намеса на руските войски и със съдействието на софийския вицегубернатор проф. Марин Дринов и италианския консул Виторио Позитано. На 29 януари 1878г. градът е освободен.Днес градът е известен не само с богатото си културно наследство, но и като балнеоложки център, а също като град на художниците и овощната градина на България.
Като истински послания от миналото са многобройните руини от селища, крепости, градища, светилища и некрополи, манастири, църкви, параклиси, кули, джамии, , мостове, къщи – разпръснати по цяла Кюстендилска област. Един от най-емблематичните сред тях е Рилският манастир. Изсичанията в скалите датират от праисторически времена – скални ниши, кръгове, вдлъбнатини – всички насочени към Слънцето и свързани с култа към него. Свещените храмове и светилищата от по-късния период са местата, където траките и след това римляните почитали своите божества чрез молитви, дарове и ритуали. Типичен пример за това е Пауталийският асклепион край горещите минерални извори на Кюстендил и съществувалите в древността светилища по склоновете на днешния хълм “Хисарлъка”. Топлите минерални извори в съчетание с рехабилитационните центрове, дават възможност да се извършват процедури за лечение на: ставно-опорен апарат, калолечение, стомашно-чревни заболявания, безплодие, следоперативно възстановяване, рехабилитация и др. С минералната вода са захранени обществени бани и медицинска сауна. Високата температура и големия дебит предоставят възможност за геотермално използване на водата.